Проектиране на двуетажна къща

При този тип жилищни сгради помещенията се разполагат на два етажа. Долният се използва за дневно пребиваване, а в горния се разполагат помещенията от типа на спални, бани и дрешници.

Двуетажната жилищна сграда дава възможност за вместване на повече помещения. В сравнение с едноетажната, при равни използваеми площи тя заема почти два пъти по-малка застроена помощ. Съответно по-малки са строителните работи за основите, изкопа за мазе и покрива, което може да намали цената

По-малката застроена площ дава възможност сградата да се строи върху по-тесни парцели. Двуетажната по-лесно се пригажда към сложните условия на стръмните терени, при които тя винаги се предпочита. Двата етажа си влияят благоприятно и в топлинно отношение. Поетажно разпределените функции осигуряват по-голямо спокойствие в спалните и дневните помещения, но необходимата вертикална връзка между тях усложнява комуникацията, която, е съпроводена със загуба на енергия при движението на обитателите.



При разполагането в парцела, планирането и оформянето на двуетажната къща се спазват всички принципи, валидни и за едноетажната. Това се отнася и за мястото на входа, ориентацията на помещенията, техните размери, връзки и т.н. Желателно, е подът на първия етаж да се направи колкото може по-близо до терена. Това ще приближи дневните помещения до градината и ще намали общата височина на сградата, което ще се отрази благоприятно на нейния силует и на пропорциите на обема й. Отворите на долния етаж се правят по-големи, за да се реализира по-широка връзка с градината. Добре, е част от терасата да се оформи като покрито пространство, в което да се разположи външния кът за хранене. За него трябва да се осигури удобна връзка с кухнята. Прозорците на горния етаж се правят по-малки. Желателно, е от спалните да се излиза на балкон или тераса, които могат да се надвесват пред сградата или да покриват част от помещение на долния етаж.

За хоризонтално разчленяване на фасадите, целия горен етаж или част от него може да се издаде еркерно пред долния. Това раздвижва пластично обема на сградата и спомага за оптическото скъсяване на височината й. Този похват, е използван широко в нашата възрожденска архитектура и с успех се прилага и днес. Външните очертания на горния етаж трябва да се приближат по форма до правоъгълника, за да може сградата да се покрие с прост по форма покрив. Съобразно с характера на строителния терен и с местните традиции, покривът може да се направи двускатен или четирискатен. Допуска се част от таваните на помещенията в горния етаж да се скосят от покрива по неговия наклон, но за всяко помещение трябва най-малко 50 % от площта на тавана да, е хоризонтална и стената при наклонената част от тавана да, е висока поне 1,5 метра.

Стълбата, която свързва двата етажа се прави винаги еднораменна, често с обръщане на посоката на движение в единия или в двата края. Това става с помощта на клиновидни стъпала или понякога чрез няколко перпендикулярни стъпала и площадка. Стълбата се разполага най-често в преддверието с оглед горният й край да излезе в разпределителния коридор на горния етаж. Понякога нейното място се намира покрай една от стените на дневната, като стълбата се свързва пространствено с нея или се изолира в стълбищна клетка.
Пишете ни :)
comment-arrow

От падащото меню Коментиране като изберете изберете Анонимен

Ако желаете да се свържем с Вас, моля въведете телефон за контакти. Коментарът Ви няма да бъди публикува в сайта.